Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.08.2010 10:36 - Приятелство~Предателство
Автор: desertflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 621 Коментари: 0 Гласове:
3



Дали е лесно да предадеш човека до себе си?Лесно ли е да загърбиш човека с който си делил толкова неща?Как ще се погледнеш в огледалото знаейки,че си предател?

Познавахме се от близо година.Имахме обща компания.Разбирахме се,смеехме се,говорехме за какво ли не.Разбира се с нея имахме и по сериозни разговори в които искаше да сподели,да получи разбиране.Винаги,когато е искала съвет от мен го е получавала.Стараех се да се поставя на нейното място и да отговоря възможно най-честно,защото така съм свикнала.Свикнала съм да съм откровена с хората.Поискат ли съвет от мен винаги ще посоча правилното според мен.
И така ден,след ден нашето познанство прерасна в приятелство.За мен не беше обикновено.Всеки има право на лично пространство.Всеки има право на своите тайни.Аз ги имам,тя също.Знаем много неща една за друга.Може би дори понякога прекалено много.Научихме се само с поглед да познаваме,че в другата нещо не е наред.
И двете сме странни характери.Ако на нея и е криво е способна да намрази всеки,който и излезе на пътя,обича да става както тя иска,за нея отмъщението е нещо нормално,наранят ли я ще си го върне,без значение на каква цена,понякога дори е двулична,не умее да пази тайни,поне не и чужди.Аз съм спокоен човек,малко са нещата които могат да ме изкарат извън релси,не допускам да си го изкарвам на другите.Когато ми е зле предпочитам да съм сама и никой да не знае за състоянието ми.Мразя слабостта,на другите и собствената си.Обичам да има нещо за което да се боря,да рискувам.Способна съм да пазя тайните на другите,както собствените си.Не нарушавам обещанията,които съм дала.
До тук добре превъзмогнали сме всеки недостатък в другия.Това е тя и аз я приемам такава,каквато е.Не мога да и се сърдя за каквото и да било.
И на фона на тези прекраси неща,излиза едно предателство.
Предателство,което няма да мога да забравя.Не съм дребнава.Не тъпча на едно място.Но просто,някак си това не мога да го превъзмогна.Не съм го очаквала.Не и за такава глупост.Аз никога не бих си позволила "някой" да застане между нас.
Запознахме се с едно момче.И от тогава всичко се обърка.
От първия ден се разбра,че той много ме хареса.Любов от пръв поглед.Приятелката ми започна по фсевъзможен начин да го хвали.Колко бил добър,как сам се справял с всичко,колко държал на приятелките си.Но аз не виждах това в него.Виждах един слаб характер,готов да се съгласи с всичко,само и само да го оставят на мира.За него,аз бях една кукла с която да се хвали пред приятелите си.Както и да е не можаха да ме обедят да съм с него.Имах симпатии към друго момче.Но с него не се получи.Моята приятелка излизаше редовно с прехваления кавалер.Даде му скайпа ми,телефона ми.И се чувствах запушена от всякъде с смс-и,обаждания,смешни комплименти.И в един момент ми писна и спрях всякъкъв контакт с него.Срещнах го един ден,уж случайно.И започна да клевети приятелката ми.Как му била показала другото момче,колко съм била повърхностна,как съм се подиграла с него,как той бил знаел каква съм всъщност.Нямах причина да давам каквото и да било обяснение.Усмихнах му се и си продължих разходката.Не попитах приятелката си нищо,струваше ми се пълна измишлиотина.И все пак нещо в мен знаеше,че не е.
С нея излизахме по рядко,но не пропускаше да похвали онова момче.След време разбрах,че прехваления е правил проблеми на момчето което си бях харесала и общо взето това е причината да прекъсне контакти с мен.Не ми пукаше,щом се е отказал значи наистина не си е струвал.
Минаха месеци.А приятелката ми видимо беше с гузна съвест.Личеше ли.Не можеше да скрие.И един ден ми призна за всичко.Как тя е диктувала на онзи какво да пише,как тя е казала за другото момче,как заради нея той се е отказал от мен.
Не и реагирах.Тя плачеше.Явно съжаляваше.Казах и,че знаех всичко оше от самото начало.Казах и,че мие все едно и,че не мога да оставя "някакъв си" да застане по между ни.Но бях ли напълно откровена?Бях ли искрена и този път?
До някъде.До някъде аз знам,че не си стурва да губя нея заради момче.Но и знам,че вече ще имам едно на ум.Вече ще е различно.Не съм го очаквала.Може би не е толкова страшни и фрапиращо,но все пак аз разчитах на нея.Може би си мисля,че щом аз не бих постъпила така и другите не биха.Това ще ми е за урок.Не и се сърдя.Не и се сърдих и в онзи ден,когато си призна.Просто ще внимавам.Защото днес може да е нещо дребно,знам ли какво ще и хрумне утре.
Но нека си продължим деня с усмивка.Усмихвайте се.Винаги.Без значение,колко ви боли.Нека другите се чудят какво всъщност става с вас.Няма нищо по-хубаво от една усмивка.Тя лекува. :)


Тагове:   момиче,   момче,   сълзи,


Гласувай:
3




Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: desertflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 9196
Постинги: 1
Коментари: 0
Гласове: 4
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031